Партньори в ННП КСС

Геологическият институт при БАН, основан през 1947 г., e националният научно-изследователски център на България в областта на геоложките науки. Той е част от институтите в направление „Климатични промени, природни ресурси и рискове“ на Българската академия на науките. Изследванията му са фокусирани както върху научни, така и върху научно-приложни проблеми в геоложката наука: геотектоника и регионална геология, палеонтология, стратиграфия и седиментология, геохимия и петрология, минералогия и минерални ресурси, сеизмотектоника, хидрогеология, геоложки опасности и рискове и геотехника на околната среда. Основната изследователска и експертна дейност на учените е базирана на приоритетите на обществото и икономиката ни и подпомага устойчивото развитие на България.

Националният институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките е създаден на 01.07.2010 г. чрез сливане на: Геофизичен институт (основан 1960 г.), Географски институт (основан 1950 г.), Централна лаборатория по висша геодезия (основана 1948 г.) и Централна лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство (основана 1982 г.). Той е част от институтите в направление „Климатични промени, природни ресурси и рискове“ на Българската академия на науките. НИГГГ е водещ национален, научен и интердисциплинарен център в областта на геофизиката, сеизмологията, геодезията и географията в страната. Тематичните направления на извършваните фундаментални и научно-приложни изследвания са в областта на опазването на околната среда и социално-икономическото развитие, отразявайки актуалните глобални и национални приоритети. 

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е първото българско висше училище. На 8 декември 1888 г. Народното събрание взема решение за преобразуването на педагогическия клас към Първа мъжка гимназия в гр. София във Висше училище, което влиза в сила на 1 януяри 1889 г., когато е публикуван Указ № 159 в Държавен вестник. През 1894 г. е приет нов закон за Висшето училище и с указ се преобразува в университет. От 1902 г. е учреден празникът на патрона на университета св. Климент Охридски. В Правилника на Университета от 1905 г. за пръв път е записан текстът, че 25 ноември, денят на св. Климент Охридски, става патронен празник на Университета. От началото на 1935 г. Софийският университет официално започва да носи името на своя патрон. Сградата на Софийския университет, построена със средствата на двамата дарители – братята Евлоги и Христо Георгиеви, е една от архитектурните забележителности на София. Днес тя заема 36 000 кв. м разгърната застроена площ, има 324 помещения, от които 65 аудитории с 6000 места. Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” е първата университетска и най-голямата научна библиотека в България. Постепенно Софийският университет става един от авторитетните научни центрове на Балканите, напълно развит европейски университет. Днес Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-големият и престижен учебен и научноизследователски център в страната. Той обхваща 16 факултета с над 119 специалности и няколко самостоятелни звена.

Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ е единственото висше училище в България, което в продължение на повече от седем десетилетия осигурява висококачествено образование в областта на проучването, добива и преработката на минерални и енергийни суровини.
Като учебен и научен център, в МГУ "Св. Иван Рилски" се подготвят инженери по геоложки, минни и електромеханични специалности, провеждат се фундаментални и приложни научни изследвания и се осъществяват всички форми за следдипломна квалификация. Университетът е с висококвалифицирани педагогически кадри и учени, с добра материална база и е интегрална част от европейската образователна система и световната минна наука и практика, като е защитил правото си да обучава студенти по всички образователни степени. 
МГУ „Св. Иван Рилски“ е единственият университет, предлагащ обучение в професионално направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, което се нарежда в топ 5 на професионалните направления с най‐високи доходи на завършилите, сред всички професионални направления в българското висше образование.
МГУ „Св. Иван Рилски“ е образователна, научноизследователска и административна система, отговаряща на съвременните изисквания на водещи европейски и световни университети – от докторските програми, през учебната и лабораторна база, до широките международни контакти, които поддържа с водещи университети, научни институти и компании от различни страни.
 

Институтът за държавата и правото (ИДП) е създаден през 1947 година. Той е единственото научно звено в Българската академия на науките, в което се извършват фундаментални и приложни изследвания в областта на правото. Институтът е част от направление „Човек и общество“ на Българската академия на науките. ИДП активно участва в експертна и консултантска дейност за различни държавни органи от всички клонове на властта. Освен това обучава висококвалифицирани правни специалисти и докторанти, а учените от института преподават в много юридически факултети в страната.
Научноизследователската дейност на института обхваща всички отрасли на правото.
 

Институтът за икономически изследвания при БАН, основан през 1949 г., e национален академичен център в областта на икономическата наука в България. Той е част от институтите в направление „Човек и общество“ на Българската академия на науките. Изследванията му са насочени към разрешаване на научни и научно-приложни проблеми в икономическата наука и практика в областта на макроикономиката, икономика на фирмата, регионална и секторна икономика, международна икономика. Основната изследователска и експертна дейност на учените е базирана на приоритетите на обществото и икономиката ни и подпомага осигуряването на приобщаващ, устойчив и интелигентен растеж, конкурентоспособността, регионалното развитие и интеграцията на националната икономика.

Институтът за изследване на населението и човека е научно звено за теоретични и научно-приложни изследвания и подготовка на научни кадри в областта на демографията и психологията. Институтът е ориентиран към провеждане на демографски и психологични изследвания, целящи разкриване на закономерностите и факторите за развитие и възпроизводство на българското население, а също за психологично развитие и реализация на отделния човек. Изследователската стратегия на института е насочена към подпомагане на институциите при решаването на проблеми с демографското и личностно развитие в условията на европейска интеграция и налични глобални тенденции. Приоритетите в научноизследователската дейност на ИИНЧ са:
•    Структурни промени в населението вследствие на понижената раждаемост, остаряването, вътрешната и външната миграция, дестабилизирането на семейната институция, заболеваемостта и други демографски предизвикателства;
•    Промени в демографското поведение на населението в България: Теории, методологии и емпирични анализи в условията на икономическа и демографска криза;
•    Интеграционни процеси и националната идентичност във връзка с глобализацията, етническото и религиозното многообразие и повишената мобилност на населението;
•    Личностният потенциал за развитие, учение и адаптация през целия живот и създаване на практически подходи за подобряване на качеството на живот.
 

Националният музей „Земята и хората“ е държавна културна институция с национално значение към Министерството на културата на Република България.  Основан е на 1 януари 1986 г. и е открит за посещения на 19 юни 1987 г. Средствата за създаването на музея и придобиването на минералните образци са изцяло от дарения на частни лица, фирми и институции в Националния дарителски фонд „13 века България“.  По своя профил Националният музей „Земята и хората“ е специализиран музей, обхващащ минералното царство на Земята в различни негови аспекти – жизнена среда, източник на суровини и енергия, предмет на научно познание, обект на емоционално и естетическо въздействие. Фондовете на музея показват връзката на Човека със Земята.

Аграрният университет – Пловдив е водещ национален център на аграрната наука и образование, създаден през 1945 г. Университетът предлага обучение в степени бакалавър, магистър и доктор, с акцент върху иновациите и устойчивото развитие в земеделието. Мисията му е да подготвя специалисти с предприемачески умения и увереност за успешна реализация в България и чужбина. Чрез научни изследвания и модерни практики университетът работи за осигуряване на качествени и безопасни храни, фуражи и биогорива, в съответствие с европейските стандарти. АУ – Пловдив утвърждава любовта към земята, знанието и традициите, формира отговорно отношение към природата и заслужено се нарежда сред водещите образователни и научни институции в аграрния сектор.

Университетът по хранителни технологии (УХТ) Пловдив е основан през 1953 г. и понастоящем е академичен лидер в България, както и на Балканите, предлагайки висше образование в различни професионални области. Базирайки се на уникалната комбинация между естествените, инженерните и социално-икономическите науки, УХТ осигурява образователната и научноизследователска база за развитието на хранителната, винарската, туристическата, козметичната и биотехнологичната индустрии.

Институтът по философия и социология при БАН провежда комплексни теоретични и емпирични, фундаментални и приложни, философски, социологически и науковедски изследвания на знанието, ценностите, човека и обществото в съответствие с академичните, националните и европейските критерии и световните тенденции в развитието на науката.
ИФС е уникална академична институция, чиито приоритети са изследване, осмисляне и анализ на социалната действителност, популяризиране на класически и разработване на нови концепции и аналитични продукти, продължаване и по-нататъшно развитие на актуални области на социалното познание, които имат важно значение за устойчивото развитие на българското общество, социалния прогрес и повишаването на благосъстоянието.
 

В Института по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“ (ИМК) се извършват изследвания в областта на минералогията и кристалографията, в съответствие с мисията, предмета на дейност и научния план на института за 2024–2026 г. 
Поставените цели за изпълнение през първия етап на „Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017–2030“ и за втория етап от „Стратегията за развитие на Българската академия на науките 2018–2030“ са: 
1) поддържане на висока публикационна активност чрез нарастване на годишния брой на публикациите и повишаване на наукометричните показатели чрез увеличаване на публикациите в списания с квартили Q1 и Q2; 
2) обучение на докторанти и подготовка на млади учени, които да останат на постоянна работа в звеното; 
3) поддържане на високо ниво на научните изследвания в областта на минералогията и кристалографията чрез организиране и участие в научни конференции и провеждане на специализирани курсове, сътрудничество с индустрията за реализация на резултатите от научната дейност, подкрепа на дейностите на Българско кристалографско дружество и Българско геологическо дружество; 
4) поддържане на научната инфраструктура и нейното обновяване; 
5) затвърждаване на ролята на ИМК–БАН в европейското изследователско пространство.

Селскостопанска академия е национална автономна бюджетна организация, която осъществява научна, приложна, образователна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранителната промишленост. Нейната дейност се осъществява в рамките на държавната аграрна политика, Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и Националната стратегия за научни изследвания. 

Селскостопанска академия е единна научна структура към Министерството на земеделието, с централизирано научно и административно управление и структурни звена, които изпълняват проекти с глобална и национална значимост.